-
1 oracular
ɔˈrækjulə прил.
1) вещий, пророческий;
оракульский а) (о высказывании, предсказании и т. п.) б) (о человеке, его поведении, речи, манере держать себя и т. п.) Syn: prophetic
2) а) мудрый, всезнающий;
оракульски непогрешимый( о высказывании, человеке и т. п.) б) обык. ирон. претендующий на оракульскую мудрость, непогрешимость, значимость и т. п. He opened his lips, with an oracular shake of the head. ≈ Торжественно-таинственно тряхнув головой, он отворил уста.
3) а) загадочный, непонятный, неясный;
двусмысленный Syn: mysterious, enigmatic б) мрачно-таинственный, зловещий;
недобрый, пугающий Syn: ominous, portentous пророческий, вещий, оракульский - * tongue вещий язык;
- * utterances вещие слова мудрый, непогрешимый претендующий на непогрешимость, мудрость;
- whatever he said or wrote was considered as * by his disciples все, что он высказывал или писал, его ученики считали истиной зловещий, знаменательный oracular двусмысленный;
неясный, загадочный ~ претендующий на непогрешимость;
догматический ~ пророческийБольшой англо-русский и русско-английский словарь > oracular
-
2 З-155
ДАВАТЬ/ДАТЬ (ПОДАВАТЬ/ПОДАТЬ obs) ЗНАК (кому) VP subj: human to make s.o. aware of sth., use a signal to warn s.o.: X подал знак Y-y = X gave Y the (a) signal (sign) (to do sth.) X signaled (to) Y (to do sth.) (in refer, to signaling with one's eyes) X gave Y the eye.Когда же (Митя) рассказал, как он решился наконец дать отцу знак, что пришла Грушенька и чтобы тот отворил окно, то прокурор и следователь совсем не обратили внимание на слово «знак», как бы не поняв вовсе, какое значение имеет тут это слово... (Достоевский 1). When he (Mitya) told how he finally made up his mind to give his father the signal that Grushenka had come, so that he would open the window, the prosecutor and the district attorney paid no attention to the word "signal," as if they had no idea at all of the word's significance here... (1a)....(Император) подал рукою знак. Раздался одинокий выстрел сигнальной пушки, и войска, с разных сторон обложившие Москву, двинулись в Москву... (Толстой 6)....(The Emperor) gave a sign with his hand. A single report of a signalling-gun followed, and the troops, who were already spread out on different sides of Moscow, moved into the city... (6b).Пугачев задремал, сидя на своем месте товарищи его встали и дали мне знак оставить его (Пушкин 2). Pugachev went to sleep, sitting in his place, his comrades stood up and gave me the sign to leave him (2b). Pugachev fell asleep in his chairhis comrades rose and signaled to me to leave him (2a). -
3 давать знак
[VP; subj: human]=====⇒ to make s.o. aware of sth., use a signal to warn s.o.:- X подал знак Y-y ≈ X gave Y the <a> signal (sign) (to do sth.);- X signaled (to) Y (to do sth.);- [in refer, to signaling with one's eyes] X gave Y the eye.♦ Когда же [Митя] рассказал, как он решился наконец дать отцу знак, что пришла Грушенька и чтобы тот отворил окно, то прокурор и следователь совсем не обратили внимание на слово " знак", как бы не поняв вовсе, какое значение имеет тут это слово... (Достоевский 1). When he [Mitya] told how he finally made up his mind to give his father the signal that Grushenka had come, so that he would open the window, the prosecutor and the district attorney paid no attention to the word "signal," as if they had no idea at all of the word's significance here... (1a).♦...[Император] подал рукою знак. Раздался одинокий выстрел сигнальной пушки, и войска, с разных сторон обложившие Москву, двинулись в Москву... (Толстой 6)....[The Emperor] gave a sign with his hand. A single report of a signalling-gun followed, and the troops, who were already spread out on different sides of Moscow, moved into the city... (6b).♦ Пугачев задремал, сидя на своем месте; товарищи его встали и дали мне знак оставить его (Пушкин 2). Pugachev went to sleep, sitting in his place; his comrades stood up and gave me the sign to leave him (2b). Pugachev fell asleep in his chair; his comrades rose and signaled to me to leave him (2a).Большой русско-английский фразеологический словарь > давать знак
-
4 дать знак
[VP; subj: human]=====⇒ to make s.o. aware of sth., use a signal to warn s.o.:- X подал знак Y-y ≈ X gave Y the <a> signal (sign) (to do sth.);- X signaled (to) Y (to do sth.);- [in refer, to signaling with one's eyes] X gave Y the eye.♦ Когда же [Митя] рассказал, как он решился наконец дать отцу знак, что пришла Грушенька и чтобы тот отворил окно, то прокурор и следователь совсем не обратили внимание на слово " знак", как бы не поняв вовсе, какое значение имеет тут это слово... (Достоевский 1). When he [Mitya] told how he finally made up his mind to give his father the signal that Grushenka had come, so that he would open the window, the prosecutor and the district attorney paid no attention to the word "signal," as if they had no idea at all of the word's significance here... (1a).♦...[Император] подал рукою знак. Раздался одинокий выстрел сигнальной пушки, и войска, с разных сторон обложившие Москву, двинулись в Москву... (Толстой 6)....[The Emperor] gave a sign with his hand. A single report of a signalling-gun followed, and the troops, who were already spread out on different sides of Moscow, moved into the city... (6b).♦ Пугачев задремал, сидя на своем месте; товарищи его встали и дали мне знак оставить его (Пушкин 2). Pugachev went to sleep, sitting in his place; his comrades stood up and gave me the sign to leave him (2b). Pugachev fell asleep in his chair; his comrades rose and signaled to me to leave him (2a).Большой русско-английский фразеологический словарь > дать знак
-
5 подавать знак
[VP; subj: human]=====⇒ to make s.o. aware of sth., use a signal to warn s.o.:- X подал знак Y-y ≈ X gave Y the <a> signal (sign) (to do sth.);- X signaled (to) Y (to do sth.);- [in refer, to signaling with one's eyes] X gave Y the eye.♦ Когда же [Митя] рассказал, как он решился наконец дать отцу знак, что пришла Грушенька и чтобы тот отворил окно, то прокурор и следователь совсем не обратили внимание на слово " знак", как бы не поняв вовсе, какое значение имеет тут это слово... (Достоевский 1). When he [Mitya] told how he finally made up his mind to give his father the signal that Grushenka had come, so that he would open the window, the prosecutor and the district attorney paid no attention to the word "signal," as if they had no idea at all of the word's significance here... (1a).♦...[Император] подал рукою знак. Раздался одинокий выстрел сигнальной пушки, и войска, с разных сторон обложившие Москву, двинулись в Москву... (Толстой 6)....[The Emperor] gave a sign with his hand. A single report of a signalling-gun followed, and the troops, who were already spread out on different sides of Moscow, moved into the city... (6b).♦ Пугачев задремал, сидя на своем месте; товарищи его встали и дали мне знак оставить его (Пушкин 2). Pugachev went to sleep, sitting in his place; his comrades stood up and gave me the sign to leave him (2b). Pugachev fell asleep in his chair; his comrades rose and signaled to me to leave him (2a).Большой русско-английский фразеологический словарь > подавать знак
-
6 подать знак
[VP; subj: human]=====⇒ to make s.o. aware of sth., use a signal to warn s.o.:- X подал знак Y-y ≈ X gave Y the <a> signal (sign) (to do sth.);- X signaled (to) Y (to do sth.);- [in refer, to signaling with one's eyes] X gave Y the eye.♦ Когда же [Митя] рассказал, как он решился наконец дать отцу знак, что пришла Грушенька и чтобы тот отворил окно, то прокурор и следователь совсем не обратили внимание на слово " знак", как бы не поняв вовсе, какое значение имеет тут это слово... (Достоевский 1). When he [Mitya] told how he finally made up his mind to give his father the signal that Grushenka had come, so that he would open the window, the prosecutor and the district attorney paid no attention to the word "signal," as if they had no idea at all of the word's significance here... (1a).♦...[Император] подал рукою знак. Раздался одинокий выстрел сигнальной пушки, и войска, с разных сторон обложившие Москву, двинулись в Москву... (Толстой 6)....[The Emperor] gave a sign with his hand. A single report of a signalling-gun followed, and the troops, who were already spread out on different sides of Moscow, moved into the city... (6b).♦ Пугачев задремал, сидя на своем месте; товарищи его встали и дали мне знак оставить его (Пушкин 2). Pugachev went to sleep, sitting in his place; his comrades stood up and gave me the sign to leave him (2b). Pugachev fell asleep in his chair; his comrades rose and signaled to me to leave him (2a).Большой русско-английский фразеологический словарь > подать знак
-
7 blow in
blow in 1) отварям, разгъвам, открехвам, разтварям; счупвам (за вятър); the wind has \blow inn in the door вятърът е отворил вратата; the gates were \blow inn in with dynamite вратите бяха разбити с динамит; 2) sl изхарчвам, изразходвам; пропилявам, загубвам, прен. изяждам; 3) мет. запалвам (висока пещ); 4) разг. наминавам, свръщам, отбивам се; довтасвам; 5) пробивам (с куршум), разбивам (с взрив); -
8 foot
{fut}
I. 1. крак (ходило), стъпало, ходило
to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого
to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието
crow's feet бръчки около очите
to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа
to get off on the wrong FOOT започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление
on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим
on FOOT пеша, прен. в движение, в ход
to put one's FOOT down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ
to put one FOOT before/in front of the other вървя, движа се
to put one's (best) FOOT forward ходя бързо, прен. запретвам се
to put one's FOOT in it правя гаф
it is muddy under FOOT кално е за ходене
2. ход, походка
to be light/swift of FOOT стъпвам леко, ходя бързо
3. воен. пехота
FOOT soldier пехотинец
4. стъпало, ходило (на чорап)
5. долен край (на креват, маса, гроб)
6. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона)
7. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък)
8. проз. стъпка
9. (рl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см)
he is six FOOT (feet) three той е висок шест фута и три инча
10. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики)
11. (pl foots) театр. светлини на рампа
see at FOOT вж. бележката под линия
II. 1. танцувам
2. вървя, ходя
to FOOT it ходя пеша, бъхтя път
FOOT it! разг. махай се! чупи се
3. слагам стъпало (на чорап)
4. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up)
to FOOT up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера)
a to FOOT the bill разг. плащам сметката/разноските* * *{fut} n (pl feet {fi:t}) 1. крак (ходило), стъпало, ходило; to(2) {fut} v 1. танцувам; 2. вървя, ходя; to foot it ходя пеша, бъхт* * *фут; ход; ходило; стъпало; стъпка; пехота; походка; крак; нога;* * *1. (pl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см) 2. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики) 3. 1 (pl foots) театр. светлини на рампа 4. a to foot the bill разг. плащам сметката/разноските 5. crow's feet бръчки около очите 6. foot it! разг. махай се! чупи се 7. foot soldier пехотинец 8. he is six foot (feet) three той е висок шест фута и три инча 9. i. крак (ходило), стъпало, ходило 10. ii. танцувам 11. it is muddy under foot кално е за ходене 12. on foot пеша, прен. в движение, в ход 13. on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим 14. see at foot вж. бележката под линия 15. to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого 16. to be light/swift of foot стъпвам леко, ходя бързо 17. to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието 18. to foot it ходя пеша, бъхтя път 19. to foot up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера) 20. to get off on the wrong foot започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление 21. to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа 22. to put one foot before/in front of the other вървя, движа се 23. to put one's (best) foot forward ходя бързо, прен. запретвам се 24. to put one's foot down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ 25. to put one's foot in it правя гаф 26. воен. пехота 27. вървя, ходя 28. долен край (на креват, маса, гроб) 29. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък) 30. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона) 31. проз. стъпка 32. слагам стъпало (на чорап) 33. стъпало, ходило (на чорап) 34. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up) 35. ход, походка* * *foot [fut] I. n (pl feet [fi:t]) 1. крак (от глезена надолу); стъпало, ходило; the fore ( hind) feet предни (задни) крака; to be at s.o.'s feet прен. в ръцете на някого съм; съм в пълно подчинение (на разположение на); изразявам преданост, любов (към някого); to put o.'s feet up почивам си, отморявам (се); beneath s.o.'s \foot в пълно подчинение; под чехъл; to have a (o.'s) \foot in the door направил съм първата крачка; отворил съм възможност за нещо; the boot ( shoe) is on the other \foot ролите са разменени, настъпил е обрат; to have a \foot in both ( each) camp играя двойна игра; член съм на два екипа; to be with ( have) feet of clay въздух под налягане съм, кух (гнил) съм отвътре; to betray ( show) the cloven \foot показвам си рогата; to carry ( sweep) s.o. off his feet събарям някого (напр. за вятър, вълна); прен. вземам акъла някому, изпълвам с възторг; to catch s.o. on his wrong \foot изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; crow's feet бръчки около очите, "патешки крачета"; to feel o.'s feet чувствам се уверен в себе си; окопитвам се, съвземам се; to find o.'s feet прен. стъпвам на краката си; окопитвам се, оправям се сам; to keep o.'s feet държа се изправен, задържам се; прен. държа се на положение, не отстъпвам; on o.'s feet прен. здрав и прав; финансово независим; to light ( land, fall) on o.'s feet падам на краката си (и прен.); to get off on the wrong \foot ам. разг. започвам зле; правя лошо първо впечатление; to put o.'s best \foot forward 1) ходя бързо; запретвам се; 2) старая се, полагам големи усилия; to get o.'s feet under the table намърдвам се, намествам се; забърквам се; намесвам се (в някаква работа); to get ( have) cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика; готов съм да се откажа; have one \foot in the grave с единия крак съм в гроба; in o.'s stocking feet по чорапи; on \foot пеша; прен. в движение; в ход; to set s.th. on \foot организирам, започвам; to put o.'s \foot down 1) категорично забранявам нещо; налагам се, скръцвам със зъби; 2) натискам (педала на) газта до дупка, карам бясно; to put o.'s \foot in it, (in o.'s mouth) правя гаф; to serve ( wait on) s.o. hand and \foot обсипвам някого с грижи, нося някого на ръце; to shoot o.s. in the \foot сам си провалям шансовете; режа клона, на който седя; to set \foot стъпвам ( някъде); to take to o.'s feet плюя си на петите; to trample ( tread) under \foot прен. тъпча; погазвам; with o.'s feet foremost разг. с краката напред, в ковчега; to think on o.'s feet работя със замах; вземам решения бързо (в движение); to get ( have) wet feet получавам "бойно" кръщение, правя нещо за първи път; to vote with o.'s feet действията ми показват отношението ми (към нещо), оставям действията да говорят; 2. ход, походка; to have a light ( heavy) \foot стъпвам леко (тежко); to change \foot ( feet) променям хода си; fleet ( swift) of \foot бързоног; 3. воен. пехота; \foot soldier пехотинец; 4. стъпало, ходило (на чорап); 5. край (на креват, маса, гроб) (обр. head); 6. подставка (на статуя); основа (на колона); столче (на чаша); 7. долна част (на стена, стълба); поли, подножие (на планина); край (на списък), крак (краче) (на шевна машина); see at \foot вж бележка под линия; 8. зоол. орган за придвижване у безгръбначни животни (гъсеница, охлюв и пр.); 9. бот. част. с която се прикрепва венечен лист; корен (на косъм); 10. проз. стъпка; 11. фут, мярка за дължина = 12 инча, 1/3 от ярда = 30,48 см; 12. (pl foots) утайки, нерафинирана захар; II. v 1. ост. танцувам; изпълнявам (фигура на танц); 2. рядко вървя по; 3.: to \foot it танцувам; ходя пеша; бъхтя път; \foot it! разг. беж да те няма; 4. слагам стъпало (на чорап); 5. (и foot up) събирам (колона с цифри), правя сбор; to \foot up (to) разг. възлизам на (за сбор от пера); to \foot the bill плащам сметката (поемам разноските). -
9 tamper-evident
adj. brit. (пакување/амбалажа) што се гледа ако некој ја отворил (amer.: tamperresistant) -
10 concocted
1) придумал; 2) отворил; 3) смешал; 4) придуманный -
11 seethed
1) отворил; 2) кипел; 3) отворенный -
12 вот это номер!
разг.cf. of all things!; that's a nice thing!; that's a nice (fine) how d'ye do!; here's a nice go!; that's funny!Ушаков нажал кнопку звонка, один, потом ещё и ещё, но дверь никто не отворил. - Вот это номер! Соседка наша - старушенция одна. Может, случилось что с ней? (В. Кондратьев, Женька) — Ushakov pressed the button once, then again and again, but nobody opened the door. That's funny! Our neighbour was an old lady. Maybe something has happened to her?'
-
13 concocted
придумал; отворил; смешал; придуманныйThe English-Russian dictionary general scientific > concocted
См. также в других словарях:
кусъ — [Кусъ] (1) 1. Попытка: [Скочи (Всеслав) отъ нихъ (киевлян) лютымъ звѣремъ въ плъночи изъ Бѣлаграда, обѣсися синѣ мьглѣ, утръже ваззни, с три кусы отвори врата Нову граду, разшибе славу Ярославу, скочи влъкомъ до Немиги съ Дудутокъ. 35]. Ср.… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Достоевский, Федор Михайлови — писатель, родился 30 октября 1821 г. в Москве, умер 29 января 1881 г., в Петербурге. Отец его, Михаил Андреевич, женатый на дочери купца, Марье Федоровне Нечаевой, занимал место штаб лекаря в Мариинской больнице для бедных. Занятый в больнице и… … Большая биографическая энциклопедия
отвори́ть — ворю, воришь; прич. страд. прош. отворенный, рен, а, о; сов., перех. (несов. отворять). 1. Открыть (дверь, окно и т. п.). [Лизавета Ивановна] отворила форточку и бросила письмо на улицу. Пушкин, Пиковая дама. Иван Ильич отворил дверь направо и… … Малый академический словарь
Эмин Федор Александрович — Эмин (Федор Александрович) писатель (родился около 1735 г., умер в 1779 г.). Биография Э., до появления его в России, остается недостаточно ясной, так как он сам неодинаково рассказывал о своих злоключениях . Можно догадываться, что происхождения … Биографический словарь
Чуйко, Владимир Иванович — Чуйко В. И. [(1857 1941). Автобиография написана в январе 1926 г. в Иркутске.] Родился я 9 апреля 1857 г. в губ. городе Житомире Волынской губ., в семье незначительного чиновника. Дед мой по отцу был родом из местечка Золотоноши Полтавской губ.,… … Большая биографическая энциклопедия
Фроленко, Михаил Федорович — русский политический деятель. Род. в 1848 г., учился в Технологич. институте в Петербурге, потом в Петровской академии в Москве, курса не кончил; в 1873 г. поступил в кружок чайковцев (см.) и стал вести революционную пропаганду среди рабочих; в… … Большая биографическая энциклопедия
Эмин, Федор Александрович — литератор; родился, по всем показаниям, около 1735 г. Но в каком городе он родился, какой был нации, религии, где получил первоначальное образование и кто были его родители обо всем этом разные источники говорят до такой степени различно, что… … Большая биографическая энциклопедия
Константин Павлович — — великий князь, цесаревич, род. 27 апреля 1779 г., в Царском Селе, ум. в Витебске в 7¼ час. вечера 15 июня 1831 г.; погребен 17 августа того же года в Петропавловском соборе в Петербурге. Второй сын императора Павла Петровича и… … Большая биографическая энциклопедия
Ломоносов, Михаил Васильевич — — ученый и писатель, действительный член Российской Академии Наук, профессор химии С. Петербургского университета; родился в дер. Денисовке, Архангельской губ., 8 ноября 1711 г., скончался в С. Петербурге 4 апреля 1765 года. В настоящее… … Большая биографическая энциклопедия
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
Суворов, Александр Васильевич — (князь Италийский, граф Рымникский) — генералиссимус Российских войск, фельдмаршал австрийской армии, великий маршал войск пьемонтских, граф Священной Римской империи, наследственный принц Сардинского королевского дома, гранд короны и кузен … Большая биографическая энциклопедия
